Пълна паника – така може да се опише състоянието ми миналия месец, когато ме поканиха на важна бизнес среща в „Edo Sushi” (ниво 2 в „Sofia Ring Mall”). Не ме разбирайте погрешно, винаги съм обожавала морски деликатеси и особено суши, но имах подозрения, че не един японец ще изпадне в тих ужас, виждайки „невероятните“ ми умения с клечките за хранене.

А при сушито клечките са съществено,но далеч не единствено предизвикателство – съществуват десетки малки писани и неписани правила на японския етикет, с които, уви, малцина са запознати. Правенето на суши е кулинарно изкуство, което се учи години, а похапването е цял ритуал.

Понеже бях твърдо решила „да не се излагам пред чужденците“, преди заветната вечеря преминах един бърз курс съвети от японски експерти. Ето някои от най-ключовите (и изненадващи) неща, които научих:

Прибори и посуда за консумация на суши

Да речем, че сте поръчали сет със суши деликатеси. Освен плато апетитни хапки, ще ви бъдат поднесени и индивидуални купички за сос, пръчици за хранене, соев сос, уасаби сос и джинджифил.

Клечките за хранене
Разделете (мислено!) клечките на три части. Трябва да позиционирате пръстите си на около 1/3 разстояние от горния край на пръчиците. Хванете едната клечка както бихте държали молив –  връхчетата на палеца и показалеца ви трябва да я придържат. Мушнете другата клечка в „ямката“ между палеца и показалеца, като я придържате със средния и безименния пръст.
Долната клечка трябва да бъде напълно статична, а с горната да правите отварящо и затварящо движение, за да вземате от хапките. Никога не  забождайте клечките в суши или в каквато и да е друга храна.

Ако храненето с клечки ви затруднява, имайте предвид, че консумацията направо с ръце е напълно допустима и дори предпочитана в Япония, затова не пропускайте да се измиете, преди да седнете на масата или на суши бара.

Сушито се яде на една хапка – неучтиво е да отхапвате, а и има риск оризът неграциозно да се изсипе.

Купичката за сос
Сипете соев сос най-много до половината на своята купичка. Прието е, че в соевия сос се топи сашими (тънко нарязана риба без ориз) или страната на сушито, върху която има риба, а не ориз. Поставяйте  уасаби в соевия сос само ако ядете сашими. Подобно смесване на двете подправки е недопустимо за суши.

Уасаби
Стигаме и до частта с прословутата паста от растението уасаби (т.нар. зелен хрян). Ако сте избрали да седнете на суши бара, най-вероятно суши майсторът ще ви поднесе хапки, които нямат нужда от допълнително овкусяване, освен ако изрично не ви бъде препоръчано. Ако сте на странична маса обаче, можете да ползвате клечките си, за да вземете с тях мъничка щипка уасаби и да я поставите върху сушито си. Характерният остър вкус на уасабито се съчетава добре със суши с по-мазна риба.

Джинджифил
Листенцата маринован джинджифил се поднасят, за да освежите вкуса в устата си, когато преминавате от един вид суши към друг. Джинджифилът се похапва отделно, не го поставяйте върху храната си.

Зелен чай
Можете да поръчате чаша зелен чай заедно със своето суши. Също както джинджифила, зеленият чай прочиства вкуса и ви позволява да усетите и най-деликатните нюанси във всяка хапка.

Последователност на хапване на различните видове суши

Най-лесният начин, по който можете да запомните препоръчителната последователност, е правилото „От бяло към мазно“. Започнете със суши с топинг от бяла риба, после преминете към топингите в сребристо и червено, а оставете сушито с най-мазната риба (най-често сьомга или риба тон) за накрая. Любимите оризови рулца с водорасло нори се консумират последни, а поръчването им е индикация, че приключвате с основното ястие.

Отварям скоба за да отбележа, че ако сте поръчали суши и сашими, е препоръчително първо да хапнете сашимито.

От „Еdo Sushi” ме впечатлиха и с веган предложенията си – ако сте се наситили на риба, задължително опитайте суши „Аспержи с дайкон“ с черен ориз и маринована жълта ряпа.

За завършек на кулинарното приключение можете да поръчате традиционната японска супа мисо. Приемливо е да изпиете бульона направо от купичката. За твърдите части в супата използвайте пръчици.

Въоръжена с цялата тази информация, спокойно се насладих на вечерта си в „Edo Sushi”. Ще излъжа, ако кажа, че нямаше паднали зрънца ориз, но практиката създава съвършенство. Пробвах само една малка част от менюто, така че възнамерявам смело да продължа с „репетициите“. Между другото, малцина са запознатите с всички детайли на японския етикет, така че изобщо не се притеснявайте да се учите в движение.