Да излезеш навън, под слънцето, наслаждавайки се на свежия въздух - повечето от нас усещат този неумолим подтик още щом времето започне да се затопля. Има научна причина: нивата на „слънчевия“ витамин D в човешкия организъм значително спадат през зимния сезон. Телата ни буквално започват да жадуват за време на открито. Ето защо всяка разходка сред природата или дори чаша кафе на терасата звучат така привлекателно в началото на пролетта.

Използвайки всеобщия импулс за повече „излизания“ и социализиране под слънчевите лъчи, реших да събера разнородна група от приятели и познати, с които да изкараме чудесен следобед навън.

Между нас казано, един от основните проблеми след 25-годишна възраст е да успееш да запазиш връзка с повечето си съученици и колеги (Фейсбук не се брои!) и да ги убедиш да излязат някъде заедно. Сред моите приятели има млади родители и супер заети в работата индивиди; интроверти с характер и ентусиазирани екстроверти; футболни фенове и хора, които не знаят какво е „засада“; вегани и люде на кето режим; любители на кафето и почитатели на барбекюто…и за капак, най-новият ми познат, който храни таи необяснима неприязън към зеленчука тиквичка.

Поех риска и обединих тази група с толкова различни интереси и вкусови предпочитания. Мястото – амфитеатърът на SOFIA RING MALL, с гледка към Витоша.

Среща преди срещата

Аз и лятната ми капела пристигнахме първи на уговореното място. С най-добрата ми приятелка Станислава се бяхме разбрали да се отдадем на тънки резени пица и богато подправени салати на слънчевата тераса на Roma Bene, преди да се срещнем с останалите. Беше събота и около нас цареше весела, приповдигната атмосфера.

Около час вкусова наслада по-късно, с две карамел макиато удоволствия „to-go” от STARBUCKS, поехме към амфитеатъра на SOFIA RING MALL.

Амфитеатърът

Пазя топли чувства от амфитеатъра още от лятното кино преди три години, когато там излъчваха епичния финал на 6 сезон на „Game of Thrones“. Амфитеатърът съчетава простор, приказна гледка към планината и супер удобни блокове за сядане, топли от препичащото слънце. Намира се между мола и IKEA, далеч от пътя, което дава нужната тишина (и безопасност за децата).

В амфитеатъра ни очакваше колежката ми от работа Мариета заедно с двете си дечица – 5-годишната Ася и 12-годишния Емил. Последният беше взел ховърборда си и гордо се носеше напред-назад. Ася похапваше здравословна супичка от SALAD BOX, а Мариета се наслаждаваше на парче кайсиева торта от НЕДЕЛЯ.

Мариета бързо си намери събеседник в лицето на Нина, моя колежка, очакваща първото си дете. Нина беше в период на т.нар. „cravings” – внезапното желание на бременните да консумират конкретни храни и напитки. Тя комбинираше сандвич с пиле от ROSETTA и великолепния лек чийзкейк от FLOCafe, като редуваше отхапвания и от двете, отчитайки хумора в ситуацията.

Докато Мариета и Нина обсъждаха бебешки теми, аз се присъединих към Никола и Дамян, дискутиращи головата фиеста на „Левски“ – „Верея“. Българското първенство винаги е способно да поднесе изненади, но пък никак не се учудих от вкусовия избор на Дамян, вдъхновено отхапващ своя CRYSTAL бургер. Никола спазваше кето режим и си беше взел апетитна пържола от СРЪБСКАТА СКАРА.

Дъщеря му бързо намери тема за разговор, или по-точно спор, с Емил – тя беше дошла на ролери, което беше определено като „много ретро“ и „нещо, което вашите са правили“ от момчето с ховърборда. Тя обаче владееше не един и два трика на колела и бързо го впечатли.

Бившите ми съученици Катя и Димитър бяха взели фотоапаратите си, за да увековечат цялата компания на професионални снимки, но и чакаха залеза, за да хванат по-интересни кадри с розово-лилавото небе над Витоша.

Основният враг на тиквичките Бранислав доста позакъсня за срещата, но пък за сметка на това доведе дакела си Mr. Peanutbutter (кръстен на кучето от култовата анимация „BoJack Horseman”).

Когато се стъмни и компанията се разотиде, с Бранислав влязохме в мола за по едно питие. Mr. Peanutbutter ни придружи и още един път се зарадвах на това, че SOFIA RING MALL е приятелски настроено към домашните любимци място.

Всички от компанията ми писаха, за да споделят колко хубаво са си изкарали и как нямат търпение отново да се съберем в амфитеатъра, а защо не и после да покараме в Sofia Karting Ring

Мисия „Пролет“ тепърва започваше!